КЪДЕ СА НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩИТЕ МОСТОВЕ В БЪЛГАРИЯ

Малцина знаят, че повечето мостове в България всъщност са постижение в архитектурен план, а някои от тях дори държат рекорди на територията на Балканския полуостров. Ако не сте ги посещавали, съветваме ви да го направите, защото гледките са наистина впечатляващи.  

ПОКРИТИЯТ МОСТ В ЛОВЕЧ

Ловеч е сред градовете у нас, в които забележителности има на всеки ъгъл. Там се намира единственият по рода си покрит мост на Балканския полуостров, който се извисява над дивната река Осъм. Той се е превърнал в категоричен символ на града и е дело на един от най-гениалните български строители и архитекти – Никола Фичев, прочут сред народа като Колю Фичето. Строежът започва през 1874 г. и  завършва през зимата на 1876 г. Основите са направени от камък, а останалата част от него е изградена от дърво. Още в самото начало идеята на моста е да бъде покрит, а вътре да са поместени търговски и занаятчийски дюкяни, които да обслужват местното население. През 1925 г. мостът изгаря почти до основи, но впоследствие е възстановен и концепцията му е запазена. И сега вътре ви чакат сладкарница, дюкяни, занаятчинийци и сувенири. Мостът свързва новата част на града със старата, известна като квартал „Вароша”.

ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ

Дяволският мост е поредното богатство на Кърджалийския край. Намира се над живописен пролом на река Арда, само на 10 км от град Ардино. Разположен е на 420 метра височина и е дълъг 56 метра. Огледалното му отражение в ромолящата под него река го прави един от най-красивите на Балканите. През есента е още по-хубав, защото заедно с него, във водата се оглеждат и есенните дървета от заобикалящата го гора. От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност.

ВЪЖЕН МОСТ, СЕЛО ЛИСИЦИТЕ

Въженият мост над язовир Студен Кладенец е единствената връзка на петнайсетината жители на родопското село Лисиците с цивилизацията. Той е построен през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България, но в годините е занемарен. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Районът е изключително красив особено в топлите дни. До моста се стига от село Широко поле или по жп линията, слиза се на сп. Желязна врата и се продължава в посока с. Широко поле. Мостът се вижда добре от линията. Красива е гледката и от крепостта “Моняк”, а в последно време регионът гъмжи от туристи, пътуващи от всички краища на страната, за да се снимат на забележителния мост.

ЖП МОСТ БУНОВО

Малкото селце Буново, което се намира по Подбалканския път между София и Бургас, всъщност е изключително необикновено, защото там се намира най-високият ЖП мост, строен някога на Балканския полуостров. Той е използваем и до ден днешен и влаковите композиции продължават да порят Балкана, минавайки по него. В последните години ентусиасти са му намерили и друго приложение – място за скокове с бънджи. Височината на моста е цели 30 метра, а адреналинът със сигурност е гарантиран. Най-красива гледката към Буново е от Подбалканския път, където всеки желаещ може да спре и да заснеме панорамата.

КАДИН МОСТ

На пътя Кюстендил – Дупница, над река Струма, при с. Невестино, е издигнат здрав мост с внушителна и оригинална архитектура – пет свода, които се отразяват в кристалната вода. Наречен е от народа Кадин мост. Според легендата трима братя от близкото село строели мост над Струма, ала нощем речната стихия събаряла и отнасяла съграденото през деня. Стреснали се тримата майстори, че няма да могат да изградят моста, без да принесат жертва. Така решили да вградят онази съпруга, която първа дойде да види мъжа си. Подранила най-младата снаха – Струма невеста, жена на майстор Манол. Младата булка носела на едната си ръка своята първа рожба, пеленаче, а в другата – яденето. Едва издумала „Помози бог, майстори!“ и братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод. Местните хора разказват, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка.