НЕИЗВЕСТНИ И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ МАНАСТИРИ В БЪЛГАРИЯ

Над 150 манастира са пръснати из България, като повечето от тях все още са действащи. Отвъд най-известните храмове, които всички сме посещавали поне веднъж в живота си, у нас има и мнозина скрити от света, но великолепни черкви.

ГИГИНСКИ МАНАСТИР

Гигинският манастир се намира на един хвърлей от Перник, в близост до село Гигинци. Носи името на светите Безсребреници Козма и Дамян и е тихо, уединено и потънало в прегръдките на природата място. Слави се с прекрасния въздух на обикалящата го Черна гора, както и с лековитата си минерална вода, която помага при проблеми със зрението. Там ще откриете аязмо и чешми, от които блика тя. Най-ценната сграда в манастира е старата църква, издигната през 1814 г. Може да видите и 200-годишната кирпичена постройка на монашеското крило. Гигинският манастир пази частица от мощите на единия от покровителите си - Свети Козма, които също се считат за чудотворни.

МЪГЛИЖКИ МАНАСТИР

Мъглижкият манастир „Св. Николай” се намира на 1 км северно от град Мъглиж, сгушен в склоновете на Стара планина. Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса, посветени на Св. св. Петър и Павел и Св. Архангел Михаил. Манастирът до днес е имал три имена: „Св. Архангел Михаил”, „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Николай”. Най-старият предмет, който се съхранява там, е кадилница, върху която има гръцки надпис с дата 1233 г. – времето, през което е царувал цар Иван Асен ІІ. След нашествието на османските завоеватели през XIV век манастирът е многократно ограбван, опожаряван и отново възстановяван. В светата обител е действало и килийно училище. Тук са намирали убежище редица революционери, участвали в освободителното движение срещу османската власт. Няколко пъти в светата обител е пребивавал и Апостола на свободата Васил Левски. От Мъглижкия манастир тръгва пътеката за невероятната местност Винишки камък, където в скалите е вкопана икона на „Света Троица“.

ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР

Черепишкият манастир е може би най-красивото място в Искърското дефиле. Намира се по пътя между София и Мездра, на самия бряг на река Искър. Построен е за пръв път по времето на цар Иван Шишман, а после многократно е разрушаван. Съществува легенда, според която името на манастира идва от костите на загиналите войници след битката в края на XIV в. между цар Иван Шишман и османските нашественици. В Черепишкия манастир са запазени останките на стенописи от ХVІ - ХVІІІ в. и ХІХ в., оттогава е останала и колекция от икони. В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов, който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

ЧЕКОТИНСКИ МАНАСТИР

Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил” се намира до село Калугерово, община Правец. Природата, която го заобикаля, е невероятно красива. Край него минава и река Малък Искър. За името му има две предположения - от древната дума „чекотюн”, която означава птичи хор или от името на местен велможа. Манастирът е основан по време на Второто българско царство и историята му е тясно свързана с близката средновековна крепост Боженишки урвич. В края на XIV век е разрушен при падането на България под Османско владичество. Век по-късно идват монаси от Света гора и го възстановяват, но тогава нахлуват кърджалиите и отново го разрушават, като остава само църквата. Един от ценните стенописи в там е този на самия Бог, който е изрисуван на тавана като старец в бяла мантия в цял ръст, с триъгълен ореол и заобиколен от звезди на небесен фон. Интерес за туристите представлява и иконата на Св. Мина.

ВРАЧЕШКИ МАНАСТИР

Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“ е разположен до село Врачеш, в близост до Ботевград. Манастирът е построен по времето на Второто българско царство, след паметната победа на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Веднага след историческото събитие, в деня, в който се празнуват Св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава на това място да вдигне манастир. В началото той е бил основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто е до наши дни.