2022-02-24 | Автор: luxuryadmin
Връх Шипка безспорно е най-големият символ на Освобождението и има специално място в сърцето на всеки българин. Дори онези, които все още не са виждали и усещали величието му с очите и сетивата си, духом са там на всеки 3 март, когато честваме свободна България.
Старопланинският връх, където се издига Паметникът на свободата, целогодишно е изпълнен с тълпи от туристи, бодро крачещи по 890-те стъпала, които водят до него. Монументът е построен с усилията на целия български народ и открит на 26 август 1934 г. Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето, е човекът със заслуга Паметникът на свободата на връх Свети Никола, по-популярен като Шипка, да съществува такъв, какъвто го познаваме днес. Той е потърсен с молба за помощ от арх. Данчов и инж. Минчо Заяков, които се заемат със строежа.
Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново се взима решение за изграждане на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка. Години наред идеята остава нереализирана, а когато се пристъпва към нейното изпълнение, екипът на майстор Илия Мъглов бързо се разбягва заради лошите атмосферни условия. На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Бомбето, който приема. Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага го изоставят.
Строителят обаче не се отказва и наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително и те му се отплащат с усърдна работа. За нуждите на строежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които пренасят тежките камъни. Точно когато работата потръгва се появява още една трудност – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Енина не достига. За щастие в близост до върха се намира подходящ материал и така проблемът е решен. Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв. В друга ситуация пък мечка подгонва строителите, които се затварят в землянка и тъй като вратата се отваря само навън, им се разминава само с уплахата.
След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия. Никой не споменава името на Пеньо Атанасов Колев, който дори не е поканен на церемонията. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, изградил със собствените си ръце.
Монументът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали герои. Пред саркофага са застинали на вечна стража каменните фигури на руски воин и български опълченец. Експозицията, разположена по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на войниците, участвали в петмесечната отбрана на прохода. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От най-високата площадка се открива панорамен изглед към красивите околия на Стара планина.
