2021-09-23 | Автор: luxuryadmin
България се гордее с цели 71 крепости, много от които добре запазени и устоели на битките, природните стихии и времето. Като брой археологически паметници ние сме третата най-богата страна в Европа, отстъпвайки единствено на Италия и Гърция.
ЦАРЕВЕЦ
Крепостта Царевец е не само емблема на Търново, но и на цялата ни страна. Когато се разхожда там, всеки българин сякаш чува химна да кънти в ушите му и си представя битките, мечовете и смелостта на нашите славни цари. Царевец всъщност е бил главната крепост на столицата на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). Следите за наличието на човешка дейност на хълма са още от ІІ век преди Христа. Дълго време Царевец е средище на духовния и политически живот на българската държава. Легендата гласи, че подземията на крепостта са пълни с тайни входове. Някога те били намазани с отрова, за да не може никой да достига до съкровищниците в подземните галерии. Дълго време през Османското владичество крепостта е била заселена от турско неселение и е била недостъпна за българи. След Освобождението на България, първи разкопки на хълма прави Карел Шкорпил. Днес Царевец е реновиран напълно. Най-впечатляващ е по време на спектакъла „Звук и светлина”, който всъщност чрез лазерни светлини представя моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османското владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България.
ОВЕЧ
Крепостта Овеч е наричаната „българската китайска стена” заради размерите си и витите си пътеки. Тя се намира източно от град Провадия и е разположена в планинско плато над града с името „Калето“. Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до VII в. Обитаването й повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет там има по време на Второто българско царство. Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местните обаче ги надхитрили с желязна система за защита и си съобщавали с огньове, ако в далечината се мернел враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. Криели житото си в пещери и за авариен изход ползвали кладенец.
АСЕНОВАТА КРЕПОСТ
Асеновата крепост е средновековно богатство и впечатлява със своята мистична църква „Света Богородица Петричка“. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. Веднъж е превземана от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход, а после е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. хвърля много средства, за да я реставрира. Крепостта съществува до 1410 г., когато е разрушена от нахлуващите османски войски. Към днешна дата е възстановена и е сред Стоте национални туристически обекта. Впечатлява с невероятни гледки към Родопите и сякаш е кацнала върху скала.
БЕЛОГРАДЧИШКАТА КРЕПОСТ
Белоградчишката крепост е още едно от съкровищата на Белоградчик. Вдигната е във времената, когато този къс българска земя е била все още в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които са характерни за региона. Затова крепостта е толкова футуристична. На практика били вдигнати стени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор бил преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. През 14 век цар Иван Срацимир припознава укреплението за свой пристан. В периода на османското иго е превзета, а за последен път е ползвана при военни действия по време на Сръбско-българската война. Цялата крепост има обща площ от над 10 хиляди квадратни метра.
БАБА ВИДА
Крепостта Баба Вида, наричана още Бабини Видини кули, е единствената изцяло запазена крепост в България, която гледа отражението си векове наред в дивните води на Дунава. Името Баба Вида произхожда от народна легенда, според която Вида била дъщеря на заможен болярин. След като видяла краха на браковете на по-големите си сестри Гъмза и Кула, решила да не се омъжва. Построила си замък и живяла там до края на дните си. Всъщност разцвета си крепостта изживява по времето на цар Иван Срацимир. Част от сградите, вдигнати тогава, са останали неразрушени. Наричана е от турците Девствената крепост заради това, че никога не е била завземана със сила.
